Предстоящите представления на „Кроасан“

Следващите представления на „Кроасан“ са на 31-ви октомври и 14-ти ноември.

Покрай „Кроасан“ често се сещам за кинтсуги, японското изкуство за поправка на керамика. Срещата ми с тези съдове и отчетливите им, позлатени пукнатини породи типично западняшко учудване − от малък знаех, че счупеното не бива да си личи. Знаех също, че хубавите дрехи се простират най-отпред, а на снимки задължително се усмихваш. Полираната красота ще спаси света − освен ако не я изпревари някой секси супергерой, който понякога умира, но само за малко. Има нещо утешително човешко в откритите белези, във видимите пукнатини, които заявяват: „Това е историята ми и тя е единствена по рода си“. Също толкова човешко, колкото убеждението, че дефектите, скрити под повърхността, наистина изчезват.

„Кроасан“ е един личен текст, който покълна от такъв белег и от опита ми да провидя в него някои отговори. Как се прежалва непрежалимото? Как се посреща онова, което докрай отпъждаме с „Не искам да мисля за такива неща“? Има ли смисъл в свят без някой, който е представлявал целия свят?

Мечтаех ли си, че „Кроасан“ ще спечели конкурса за камерна пиеса на Театър 199? Разбира се. Дори не съм си представял обаче, че ще попадне в ръцете на такъв способен, отдаден екип. Единственото, което ми остава сега, е да чакам с притаен дъх вдигането на завесата – и да ви пожелая приятно гледане!

Мартин Колев