Независимо от това, дали се обучавате в академия или друго висше училище с специалност “Музикознание”, развитието в тази професия е строго индивидуално. Не е задължително да бъдете единствено и само преподавател. Има много други възможности за музиколога и неговото кариерно ориентиране в музикалния бизнес. Пример за това, са хората, които работят като консултанти към различни музикални компании, издателства, кино и телевизия, а някои от тях разкриват нередности, свързани с авторските права на творците.
Музикознанието е дял от музиката, който изследва културното, социалното, философското, историческо и теоретично развитие на изкуството. Разделя се на три основни отрасли: историческо музикознание, систематично музикознание и етномузикознание.
Историческото музикознание проследява всички специфични проявления на музиката като изпълнения, творби и автори, водейки се от западната класическа традиция, без това да ограничава възможностите ѝ. Систематичното музикознание изследва основите на музиката по различни начини и методи, в които са включени акустика, физиология, психология, теория на музиката, социология, естетика и антропология. Едни от най-разпространените и развити дисциплини са музикална философия и акустика, както когнитивната невронаука и музикални технологии. Етномузикознанието изучава музиката от културна, социална и антропологична гледна точка. Тя е много близка до историческото музикознание и обхваща материалните, социалните и културните аспекти на музикалното поведение.
Съществуват и други форми на музикознанието, които се причисляват към него. Едни от тях са когнитивното музикознание и музикалната терапия. Хората, които се занимават с професията “Музикознание”, се наричат музиколози.